Как се справят италианците, които нямат пари да хранят децата си?

В Италия блокадата продължава вече повече от месец. Много хора не могат да работят и да печелят пари, други остават напълно без работа. Техните спестявания се изчерпват. Италия ще плати част от заплатите им, но преводите тепърва ще бъдат изпълнявани. BBC се среща с някои италианци, които вече не могат да си позволят дори да си купят храна.

"Получих обаждане от приятелка. Тя плачеше, беше похарчила всичките си спестявания. Бяха и останали 2 евро и 50 цента в джоба. Когато затворих телефона, реших да й купя малко продукти и да й ги занеса", разказва Тито. Той, заедно с приятелят му Доминико, са започнали да разнасят храна на онези, изпаднали в нужда.

"Когато видях сълзите й да се превръщат от отчаяние в надежда, това ми даде сила и идеята да започна нещо добро", добавя Тито.

"Вече повече от месец живеем без пари", казва Стефано. Той продава къщи, ала сега не може да работи и да изхранва децата си.

"Много ни е трудно, защото никога не сме живели така. Променихме начина си на живот за един ден. Всичко се промени. Всичко. Това вече не е нашият живот", казва Стефано, който също се възползва от услугите на Тито и Доминико.

"Бях чистачка за няколко семейства, но това приключи. Сега останахме без работа, без никаква подкрепа. Когато си майка, понякога действаш като диво животно. Притеснявш се дали ще сложиш храна на масата. Почувствах отчаяние. Казах си: "Ние тук се давим", споделя Мария Роса. Тя също има нужда от добрината на двамата мъже.

"Започнахме тази инициатива, която нарекохме "Дъга на всяка улица", казва Тито. Той поставя щайги, в които всеки може да остави продукти за онези, които не могат да си ги позволят.  На табелката върху кутията пише "Ако нямаш, вземи, ако имаш, моля те, остави".

"Този вирус взе толкова много от Италия. Да, той отне хиляди и хиляди животи, но също така отне и бита, бъдещето на хората, отне последните стотинки на хората", казва журналистката Джийн Макензи.

Държавата е обещала, че ще даде пари на онези, които са останали без работа. Но вече месец те не са получавали пари. Въпреки това властите твърдят, че се опитват да задействат процедурата възможно най-бързо.

"За жалост, държавата действа бавно. Хората имат нужда да ядат всеки ден, децата стоят гладни", казва Мария Роса.

"Искам да имам бъдеще... за мен, за децата ми. Не знам какъв свят мога да им оставя. Поне сега не знам, споделя Стефано. -Много хора са в трудна ситуация. Затова единственият начин да оцелеем е да си помагаме взаимно".